Бронз на Олимпиадата, две злата от Европейски първенства и все така обречен на безпаричие, изоставен и недооценен. Досещате ли се кой е той?

За мнозина това описание може би звучи малко неясно. Сякаш обвито в мъгла. На Олимпийските игри в Париж България имаше един герой във вдигането на тежести и неговото име е Карлос Насар.

Вярвам, че това разбиране потвърждава, че героят на този портрет остава засенчен. Дори сега, когато той сложи край на своята кариера, пак всички са по-заинтересовани какво ще им предложи Карлос от „Happy“.

Моля, не ме разбирайте погрешно!

Не целя да мърся името на Карлос Насар, а просто се опитвам да покажа, че Божидар Андреев трябваше да получи поне малко повече внимание. А, да… Tой се казва Божидар Андреев. За малко да забравя да спомена.

Ето, че отново името му просто беше подхвърлено между другото. Но кой всъщност е той? Божидар е щангист в категория до 73 килограма. Освен бронзовия медал от Олимпийските игри и двете злата от Европейски, той има и две първи места от Европейски първенства за младежи и едно от Олимпиада за младежи.

Но какво от това?

Ако се беше родил в Чикаго, а не в Тополчане

Божидар Андреев щеше да се радва на особено внимание от медиите, пищен парад при завръщането си от Париж, а след това и на премия в завиден мащаб. Но ето, че отново си оставаме с мисленето „Кога ще ги стигнем американците?“, защото нашето момче доскоро беше с 11 не изплатени заплати и без премия.

Преди обаче си затваряхме очите за подобни казуси. Правехме се на силно възмутени, но всъщност си казвахме: „Ще го преживее!“. Този път нещата се оказаха различни. Божидар не направи компромис. Заяви, че е обиден и си тръгна. И се оказа, че България профука този Божи-дар.