Avatar: The Way of Water (2022) e дългоочаквано продължение на визуалния феномен Avatar (2009) и е режисиран от Джеймс Камерън, който в рамките на няколко десетилетия ни дари с филми от поредиците Terminator и Alien, трагедията на Titanic и много, много други. 13 години след последния си филм, Камерън се завръща на сцената с още един шедьовър.

Avatar разгроми Box Office класациите през 2009 и е самостоятелен филм, който има напълно задоволителен край. Когато обаче разтъркаш вълшебната лампа и духчето ти кихне 3 милиарда долара, ще продължиш да търкаш. Точно това се случи в годините след Avatar и Камерън изпълни една от големите си мечти. Абсолютно освободен от крайни срокове от Disney, той започна да гради собствен франчайз. Печели режисьорът, печели студиото, печелят и зрителите.

Win-win-win

Вторият филм от поредицата Avatar връща всички основни герои и най-вече двамата главни. Джейк Съли (Сам Уъртингтън) и Нейтири (Зоуи Салдана) са семейство от около 15 години и се радват на три биологични и едно осиновено дете, но идилията е нарушена от завръщането на „небесните хора“.

Този път земляните, бягащи от умиращата си планета, нямат амбиция за съвместна работа с местните На’ви и проучване на планетата. Те пристигат на Пандора за разрушение, индустриализация и масово преселване от умиращата към 2160-а година Земя. Част от новопристигналите са на далечната планета за добиване на екстракт срещу състаряване, други строят заводи и градове, а трети са там за вендета срещу предателя Джейк Съли. Те отново са предвождани от Куорич (Стивън Ланг), този път преобразен в На’ви тяло.

За разлика от първия филм, този път Джейк и Нейтири избират бягството пред битката. За да осигурят безопасността на децата си, те се скриват в далечна система от острови, където местният клан „Меткаина“ ще ги научи да живеят в тяхната естествена среда – покрай и във водата.

Следва близо 90-минутна наслада за окото, несравнима дори с първия Avatar

Във втория акт опознаваме децата на Джейк и Нейтири, които най-вероятно ще бъдат главните действащи герои занапред. Следователно, всяко дете получава различна арка, показва различни умения, следва собствения си път и както прави всеки На’ви, свързва се по различен начин със заобикалящата го природа.

Avatar: The Way of Water не е документален филм за триметрови смърфове на плаж, така че семейството е открито и е време за вендета от земляните, които загубиха битката в първия филм. От този момент насетне гледаме едночасов екшън, който

чисто визуално е несравним с почти всичко, излизало някога по кината

Филмът не предлага сюжет, който ще те изненада, а такъв, който вече си виждал и те кара да се чувстваш комфортно насред зашеметяващи визуални ефекти. Камерън разказва история за любовта в семейството и показва важността на океаните, околната среда и животинските видове. Ако е трогнал 50 деца, режисьорът е успял.

Добре де, но защо след 13 години?

През това време Джеймс Камерън не снима само Avatar 2, а успоредно с него и следващите два филма в поредицата. Първият се очаква да излезе на 20 декември 2024 и ще носи името Avatar: The Seed Bearer. Следващите два ще излизат през две години и също вече си имат имена.

Моят модел е това, което направи Питър Джаксън в The Lord of the Rings. Това беше лудост навремето. Шапки долу за него, че имаше куража да снима трите филма наведнъж. Той разполагаше с книгите и имаше възможност да покаже на актьорите какви ще бъдат техните арки. Исках да направя същото и единственият начин това да се случи, бе да напиша всички скриптове“, Джеймс Камерън за Collider Interviews (Youtube).

Колко пари направи Avatar: The Way of Water (2022) в дебютния уикенд?

Очаквано, 442 милиона долара за три дни, което поставя филма на десето място в Box Office класацията за цялата година! За сведение, лидерът по приходи Top Gun: Maverick излезе в края на май и до момента е спечелил 1.489 милиарда долара. В топ 25 на вечната класация има само два филма, които излизат по кината преди 2011, като и двата са на Камерън – Avatar (първо място с 2.923 милиарда) и Titanic (трето място с 2.201 милиарда).

Заслужава ли моята двайсетолевка?

Заслужава я! Този филм е като приключение в лунапарк (ама не от ония на нашето Черноморие, а интересните). На места оставаш без дъх, но най-вече заради визуалните ефекти и преживяването, а не заради сценария. Той си има своите трески за дялане, а и не са малко, но не е фактор, който може да ме спре да гледам филма втори път.