Може ли да се прави журналистика в YouTube и мит ли са баснословните суми, които печелят най-популярните влогъри в България? На тези въпроси отговаря днешният гост в рубриката ни „Made in ФЖМК“. Любомир Жечев е от Търговище, участвал е в риалити формати, занимавал се е с доста неща през годините, а вече има и собствен канал. И „на едната дума“ се съгласи да дойде на наша лекция, за да ни разкаже без преструвки за „индустрията YouTube“, влогърите и журналистиката.

В България това да се занимаваш с YouTube все още не се възприема  като сериозно занимание. От една страна, това е така, защото не е толкова навлязла идеята, че влогърството може да е работа като всяка друга, а от друга – отговорни за тази имидж са хората, които се занимават със създаването на YouTube съдържание. Любо притежава един от най-смислените, а в същото време забавни български канали в социалната мрежа, последователите му за отрицателно време „набъбват“ до над 71 хиляди.

Понеже нашият сайт е учебен, а ти също си завършил този факултет. Въпросът ми е какво повече ти носи YouTube, което не откри в журналистическата професия?

Честно да ви призная, докато учех тук, не бях много редовен. В началото на моето следване исках да се занимавам с баскетбол и усилено тренирах. Заради това журналистиката беше на по-заден план за мен. В трети курс „баскетболната ми кариера“ тръгна надолу. Като цяло, в България няма много перспектива да се развиваш като баскетболист. Така реших, че ще ставам спортен журналист. Работих в БНТ, а в последствие в „Канал 3“.

Репортерството не ми донесе кой знае какво удоволствие

Основно, защото през 80% от времето правиш неща, които не са ти интересни. В YouTube сам можеш да решиш кое е интересно за теб и да го реализираш.

Каналът ти в YouTube доби популярност след поредица от видеа за продукт, който е опасен, но се предлага на пазара – „Липовон“. Прави впечатление, че видеата ти са тип журналистическо разследване. Има ли в теб този журналистически нагон да разследваш?

Да, има известна доза разследване, но на мен основната ми идея, когато започнах да правя видеа, беше те да бъдат забавни. Опитвам се да съчетавам в тях неща, които са полезни, но да го правя по забавен начин. Може би това се харесва на хората. Не мисля да правя изцяло разследвания, но Факултетът по журналистика ми е дал основни знания – как да си подбираш източниците и темите, научил ме е на етика. Най-хубавото нещо, което успях да взема от университета, са връзките с хора и приятелствата.

Как убеди „Перфектният подарък“ да ти дадат 1000 лв., които раздаваш в едно твое видео?

Те ме намериха. След едно мое видео, в което обявих, че си търся спонсори, доста хора се свързаха с мен – сайт за дрехи, за картини, приложение за самолетни билети, „Българска история“ и т.н. На голяма част от тях отказах, около празниците искам да се съсредоточа върху това, което правя – видеа за дядо Коледа. Мисълта ми е, че от един момент нататък не е трудно намирането на спонсори в YouTube, те сами те намират. Все пак трябва да си натрупал определена аудитория.

А обещаваш ли на спонсорите дадени резултати?

Избягвам да го правя. Въпреки че след това конкретно видео обратната връзка от човека беше, че е имал доста продажби. Тези неща обаче няма как да се предвидят, моят ангажимент е да си свърша добре работата. Мога да ви кажа колко пари съм изкарал от YouTube, понеже това е интересна тема за хората като цяло.

Изкарал съм $2 000 само от рекламите на YouTube

Те са основно от август месец насам. Имаше много неща, които не знаех, когато започнах. YouTube в началото, когато публикуваш видео, ти ограничава рекламите и ти можеш да поискаш да го преразгледат. Минават няколко часа (около 30), докато отново ги върнат. Повечето гледания обаче са именно през първите часове. Като цяло, парите в YouTube се изкарват главно от спонсорски договори. Засега аз имам два такива.

Вече имаш над 70 хиляди абонати в канала ти. Знаеш ли каква е възрастта на твоята аудитория в YouTube?

Основно между 25 и 35 години. Има едно схващане, че само деца гледат YouTube, което не е така. Самата идея, че вие ме поканихте във вашата лекция показва , че това е погрешно. Вече хората започнаха да ме разпознават и да ме спират по улиците. Прави ми впечатление, че са главно млади хора.

Какво мислиш за конкуренцията в YouTube?

В YouTube не е като в телевизията, защото видеата ви не се излъчват по едно и също време, не се борите толкова пряко за аудитория. Няма голяма конкуренция, защото няма много изявени хора, които правят видеа. Основно типовете съдържание са – beauty видеа, видеа тип Sandeff и Stella, Айдe БГ и The Clashers, които правят пранкове и класации.

Когато видеата ти относно „Липовон“ добиха популярност, каналът ти бързо натрупа последователи. Как си подбираш темите, след като вече те гледат доста хора?

В момента не ми е водещо кое ще се гледа и кое не. Ако искам много гледания, ще направя няколко политически видеа, които със сигурност ще се гледат. Това е много благодатна тема, но на този етап не искам да се занимавам с това. Темите си ги избирам преди всичко на мен да са ми интересни.

Смяташ ли, че YouTube е добро място за журналистика?

Смятам, че дори е много добро място за журналистика. В началото просто трябва да придобиеш базови умения – не трябва да си топ оператор или монтажист, тези неща се учат с времето, стига да имаш желание. Аз не мога да кажа, че съм монтажист, но в сравнение с преди година и половина, се справям доста по-добре.

Има доста примери за уволнения в медиите в последните месеци, защото журналистите не са удобни

В YouTube сами можете да си избирате темите. Ще ви дам пример – през 2017 г. имаше скандал с едни откраднати биткоини. Беше голям скандал. Тогава ходих пред парламента и правих интервюта с Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Владислав Горанов, Валери Симеонов. Питах ги дали знаят какво е биткойн, знаят ли какво става с този случай и т.н. Тогава бях просто един човек с камера. Мисълта ми е, че всеки може да го направи, стига да иска. Ако имаш канал за изява и правиш нещо, което никой не прави, много бързо ще натрупаш популярност.

Какво би ни казал за финал на нашия разговор?

Основното е да правиш неща, които смяташ, че имат смисъл. Не в смисъла на това да променяш обществото, а да си кажеш: „Тук имам една идея, ще се опитам да я направя по най-добрия начин с възможностите, които имам в момента“ . Ако някой от вас иска да се занимава с това, просто трябва да започне. Имам видео, в което посещавам джакузи в гората. В началото си мислех: „Кой ще го гледа въобще?!“, а после си казах: „Какво ми пука кой ще го гледа!“.

Цветелинка ЦВЕТАНОВА